"Ами, Пол Стенли идва и ми казва: "Написа ли някакви песни?’ Аз му казвам: "О, да. Имам една – казва се "Almost Human". А ти, Пол?" Той казва: "Имам една. Почва така "Tonight". "Оооо! Това е яко. Какъв е следващият ред?" "I’m gonna give it all to you." "О, да, знам какво означава "it" – знам точно какво имаш предвид." "In the darkness." [Пляска] "Харесва ми!" "There’s something I wanna do." "Да, знам какво е това "нещо". Уау! Това е страхотна песен. Добре, коя е моята част?" [Пее] "Do, do, do, do, do, do, do, do, do." "Ти ме уби! Сериозно? Ще пея като баба си? Do, do, do…?" Мразя да свиря тази песен и до днес. Стадиони, пълни с хора целите в татуировки и кожа, скачат нагоре-надолу като библейски скакалци! Всички полудяват, а аз си мисля: "Do, do, do, do, do, do… Убийте ме сега." Все още – и до днес! – мразя тази песен."Стенли признава през 2017 г., че успехът на "I Was Made For Lovin' You" е бил "нож с две остриета, защото се превърна в огромен хит, но също така беше напълно противоположен и противоречив спрямо това, което бяхме правили преди". И добавя:
"Най-забавното е, че когато понякога свирим на фестивали в Европа, където групите са доста тежки… когато излезем за бис с "I Was Made For Lovin' You", изведнъж виждаш хора с шипове в очите или кости, пробити през носовете им, които пеят заедно с нас. Така че това е песен, която сякаш надхвърля всичко – макар че със сигурност е минала през период на сериозен отпор срещу нея."
