"Едни хора, които се смятат едва ли не за богопомазани, а всъщност са едни палячовци. И това много ясно се вижда в клипа, но и текстът го съобщава много яко."Авторът на текста Никеца вметва:
"Това е една измислена - или поне много ми се иска да е измислена - държава и някакво кралство, в което някои си играят с други и така продължава твърде дълго време. Начина, по който го представяме, е доста фрапиращ и е свързан с предните ни песни, с "Freak Show". Двете имат някаква последователност и разгърнахме цялата си оценка на настоящата мизерия в света и в България."Момчетата планират да продължат да творят и са се запътили към албум - бавно но славно. "Не ми е много голямо КПД-то", признава Иван, но Никеца предлага по-оптимистична гледна точка: "Но пък крайният вариант на това, което се получава, е високо качество по нашите критерии." Иван вметва "Като се пусне едно парче, никой не се интересува колко бързо е направено, а какво е парчето". Видеото вече трупа гледания, което е само щрих в цялата "опаковка" на проекта - сами ли решават нещата на идейно ниво? В един глас момчетата отдават дължимото на Васко Стефанов и Стефка Николова, които отговарят за визуализацията на Волева до момента. "И в крайна сметка всичко се получава в диалог, както между другото се случва при нас и в музиката, и в текстовете. Заедно стигаме до ключовите точки в композицията, които искаме да отбележим. И около това, около този скелет вече, те изграждат как точно ще се случи заснемането и монтажа на видеото", споделя Росен. Стигаме до точката, в която хората вече искат да ги видят и на живо. "Ами и ние искаме", смее се Росен и добавя: "Планираме го все по-трескаво. Защото в началото започнахме по-условно, с идеята че да, все в някакъв момент трябва да направим и някакъв лайв, и дотам. Сега вече стигнахме до там, че вече е наложително. И да, обмисляме къде и кога ще се случи. Вече сме в връзка с определени места и варианти за това как да представим на живо за първи път Волева". Иван допълва:
"Знам, че има много колеги, които няма да се съгласят, но за мен мястото на музикантите е на сцената. И аз там се чувствам най-добре."Песента реагира на общественото време, което е низ от постоянни кризи. Страх ли ги е, че злободневността ще накара парчето да загуби давност, или разчитат на универсална емоция? Никеца има готов отговор, защото и сам си е задавал този въпрос:
"Мислил съм си за това. Дори днес в метрото, ако всичко наистина някога стане добре, много по-добре - как биха звучали тези песни? Ще са като червена удивителна – "Внимание, какво беше!". Както са символите на някой отдавнашен диктатор, за който знаем, като го видим, че не трябва да допускаме да се случва отново. И че помним. По същия начин се помнят тези песни. А и в същото време изкуството ще продължи, дай Боже, да се занимава с тези песни, които са отразявали времето. Защото все пак това е част от историята."Парчето е събирателен образ - и политически, и обществен, и социален, казва Росен, и допълва:
"И в кодата на парчето задаваме най-важните два въпроса, които имаме. Единия е: казахме ли нещо опасно с този пост? Тоест, предупреждението за това, че влизаме в червената зона - на взаимоотношения, на вътрешна хигиена. Другият въпрос е точно към самите нас: Аз ли съм това? Ако всеки си отговори на този въпрос, ако има самосъзнанието за това, в крайна сметка ще постигнем леко подобрение на ситуацията. И поне така, такава е нашата цел. В крайна сметка, това не е единствено и само упрек и сочене с пръст. Това е опит и зов за приветстване на задаването на въпроси сам към себе си."До каква степен е рефлекс автоцензурата? "Аз съм доста опериран от автоцензура", казва бързо Иван и останалите бързо го подкрепят. Росен добавя: "Ние сме точно обратното на автоцензурата. Говорим точно за онези неща, които смятаме, че може би най-трудно ще се възприемат." Лесно ли се прави някакво произведение на изкуството, за което по правило е нужна дистанция от това, което е актуално и злободневно? "За мен най-важно е да си представя адресатът за когото го правя – и в нашия случай това са младите хора. Защото се видя по площадите, че в техните ръце е да се случи нещо различно в тази държава, те са бъдещето, те правят този свят за себе си. Младите хора са тези, които трябва да си направят света като за тях", казва Иван.
"Лошото е, че в световен мащаб е на повечето хора паметта, за съжаление, се оказа къса. Гледайки какво се случва по света, хората не си вадят заключения – или е само в рамките на едно поколение", песимистично добавя той.
"Затова аз бих приветствал всичките ни колеги, ако поемат по-сериозен ангажимент, да обръщат внимание на това, което се случва около нас и в световен мащаб, и тук, в нашата си държава. И да бъдат някак си по-съпричастни. Ако могат да събудят някого, да го събудят. Ако могат да помогнат на някого, да помогнат. И да се включат малко по-активно в тази част. И аз обичам абстрактни текстове, но смятам, че времето е такова, че имаме нужда артистите да бъдат по-прями, по-откровени и да търсят моментната снимка на това, което се случва. Защото това е единственият начин да се обърне общественото внимание към тези неща", допълва Росен.
Какви други теми, сюжети биха искали да интерпретират? "Живеем тук и сега. И ще се опитаме да не планираме темите, да оставим провокацията на вътрешното си Аз и на нещо, което наистина ще ни провокира да пишем музика", казва Росен.
Какво дава за всеки от тях Волева и какво искат Волева да даде на хората? "Аз бих искал да караме хората да се замислят, да се събират. И много бих искал да ги гледам в очите", казва Никеца, който добавя, че за него групата му дава свобода и постоянно нещо ново, което пише.
"За мен най-големият кеф да работя с тази група е, че тя ме вади от зоната ми на комфорт. В смисъл, тук няма отъпкани пътища. Тук всяко парче си живее собствен живот. И трябва да бъде направено по най-добрия начин. Когато нещо се прави само от трима, всичко трябва да е много стилизирано, много точно и много премерено. Но е страшен кеф. Удоволствието е мое", категоричен е Иван.
А Росен допълва:
"За мен е това най-смелата ми стъпка в живота, до момента. По проста причина, че за пръв път си позволявам в няколко поредни творения да съм автор на музиките и аранжимента. За мен това е абсолютно гмуркане в чисто нова вселена."
