"Е, какво се случи… Животът. Когато направихме последното си турне през 2007-а, в самия край на годината, вече знаехме, че ни свършват парите — нещо, което се случва на хората постоянно. Работата е там, че от 1993 г. насам изкарвахме прехраната си единствено от Clawfinger. До 2007-а - началото на 2008-а, ние реално живеехме от групата - това беше основният ни доход. И можехме да прекарваме дните си в студиото, да пишем песни и да се мотаем. След 2008-а вече нямахме този лукс и трябваше да направим това, което в крайна сметка всички правят — да си намерим работа. В това няма нищо уникално. Реалността беше, че трябваше да си намерим работа. Изведнъж си заклещен в режим от девет до пет, от понеделник до петък. Освен това имахме и деца - повечето от нас".Зак продължава:
"Бяхме издали седем албума. Бяхме минали през цикъла записване–турнета, чувствахме се като хамстери в колело в продължение на доста години. След 2008-а още няколко години свирехме по фестивали, а после постепенно всичко някак започна да се разпада. И, не знам, предполагам, че бяхме разочаровани и просто имахме чувството, че може би Clawfinger вече се е изчерпала като група. И мисля, че сами се убедихме в това. Така че през 2013-а се разделихме. А в действителност прекарахме само една година, без да правим нищо. После получихме предложение от фестивал в Швейцария, което беше добре платено. MOTÖRHEAD и куп други банди щяха да свирят там. И си казахме: "Защо не? Какво ни пречи да направим един-единствен концерт, или няколко участия тук-там?". И след този концерт си припомнихме колко забавно беше. После започнаха да идват и други предложения, и снежната топка бавно започна да се търкаля отново. И изведнъж дойде 25-годишнината от дебютния албум на Clawfinger, Deaf Dumb Blind (1993), и мениджърът ни каза: "Може би трябва да направите турне по този повод". И ние си казахме - защо не. Мина още една година. Направихме още няколко фестивала онова лято. Мениджърът ни се обади да се срещнем, идваше в Стокхолм, и каза: "Пичове, ако наема хотелски апартамент, бихте ли помислили да напишете нова песен?" Отговорихме му "Да, можем да опитаме. Ако стане - стане; ако не - не". И в рамките на 24 часа имахме нова песен - "Save Our Souls". Не е непременно най-добрата песен, която сме писали и записвали, но дойде лесно и ни беше забавно. После направихме още фестивали, а няколко години по-късно записахме още една песен - "Tear You Down". Тогава започна да се усеща, че отново звучим като Clawfinger. След това дойдоха още фестивали и започнахме да свирим повече, отколкото предишното лято. После написахме още една песен, защото намерих бийт, направен от Йоке (Йоке Ског, клавишни), който ми хареса, и издадохме "Environmental Patients". И започнахме да получаваме все повече покани за фестивални участия. Миналото лято направихме 14 фестивала из цяла Европа. Но в един момент - 2022-а, може би началото на 2023-а - имахме Zoom среща с мениджъра ни и той каза: "Пичове, знам, че малко по малко се връщате в ритъма и знам, че имате шест-седем написани песни. Бихте ли помислили да напишете още три и да издадем албум, преди всички да умрем?". И точно оттам дойде заглавието на новия албум. Отчасти всичко започна просто като шега, защото вече сме стари и няма да живеем вечно, така че е по-добре да побързаме и да издадем нов албум. Но, разбира се, става дума и за факта, че съсипваме единствената Земя, която имаме - буквално я разкъсваме на парчета. И когато погледнах текстовете, много от тях бяха за това колко адски тъпи сме ние като хора… Така че заглавието тръгна като шега, но в същото време пасна много добре на песните, които имахме. И обложката беше направена така, че да съответства на заглавието. Написахме още няколко песни, а последната стана и заглавна: "Before We All Die". Защото попитах останалите: "Не трябва ли да имаме песен със същото име като заглавието на албума?". Това означаваше, че ще имаме общо 12 песни, което звучи по-добре от 11. А и е доста готино име за песен. И после я написахме - и тя беше последната, преди албумът да бъде напълно завършен. Всъщност я написахме и записахме това лято. Така че това е най-прясната песен от всички".https://www.youtube.com/watch?v=xl8yTWVk3-0&list=PLTn1Wjj6fgAMiaLsmZY2bVLfgZkPoCilm&index=6 Формирана в Стокхолм в началото на 90-те, шведско-норвежката банда прави взривоопасен дебют с Deaf Dumb Blind (1993), съчетавайки агресивни китарни рифове с политически ангажирани текстове и рап вокали. Албумът продава над 600 000 копия по целия свят — повече от 250 000 само в Германия. Групата е носител на множество награди, включително две награди "Грами" в Швеция през 1994 г. за най-добра хард рок банда и най-добро видео.
