За Коста това е диаметрално противоположната позиция – от участник в жури, но смята промяната за естествена: "Все пак минаха на 10 години, откакто ние с Blood Rush бяхме в Голямото Междучасие. И някак естествено се случиха нещата, благодаря на Митко за доверието".
Смята ли, че му е рано да оценява? "Ами да, даже се допитах до другите колеги в журито. Опитвам се да съм обективен и не знам колко мога да се доверя на себе си, имайки предвид, че съм бил в конкурса преди 10 години. Но смятам, че това е достатъчно време човек да е трезвен по въпроса."
Като човек отворен и жанрово, и стилово, Ерсин не е пурист. Какво очаква да чуе в неделя вечер от сцената на Голямото Rock Междучасие, по време на финала?
"Иска ми се всички групи, които се качат на сцената, да дадат максимум от себе си, защото попадат във финалната селекция, а това вече е отговорност. И ако до този момент, когато са правили репетиции или собствени концерти, основен двигател е било тяхното забавление, тук вече има малко по-висока отговорност. Защото групата, която ще спечели Голямото Rock Междучасие, ще заяви името си на родната сцена и мисля, че е много престижно. Доказателство за думите ми е и победителят от предишно издание, който седи до мен - Коста, който спечели с Blood Rush и сега кариерата им е на много високо ниво, с новата им банда са една от топ-групите на България в момента."Кога човек разбира, че една банда е "истинска", независимо от възможните слабости откъм звук, визия или презентация от сцената? "Може би всичко се корени в магията на рокендрола, която не винаги е едно и също нещо за всяка различна група, но когато имам въпросителна относно вайба и духа на някаква група тогава, може би има рокендрол там", казва Митко. Коста е съгласен с него:
"Важно е да дадат колкото се може повече енергия от себе си на сцената, да изградят атмосфера за публиката. А лично на мен ми се иска и повече еклектика – но не претенциозна и пресилена, а такава, която показва на какво са способни."Вярно ли е, че младите съвременни групи звучат по-глобално? И колко силен е рискът това да погуби цвета на локалното им звучене? Ерсин се замисля:
"Не съм сигурен, че повечето групи, които изслушахме на полуфиналите са звучали по този начин. По-скоро виждах този локален нюанс, който е типичен за столицата. Има нещо много типично в Софийската рокендрол сцена, една висока поетичност - все пак от тук са такива емблематични групи като Нова генерация, Виолетов генерал и така нататък. Виждам го и при хора, които не са част от конкурса, но гледат в тази посока. И това е тренд, защото в момента дори Цар Плъх привличат своята аудитория с високостойностна лирика, която е чисто нова. В момента публиката има някакъв афинитет към стойностна лирика."Митко се съгласява и добавя, че като цяло групите се стремят - и им се получава! - да бъдат естествено артистични. Входът за финала на Голямото Rock Междучасие е свободен. Тази неделя вратите отварят в 18 часа, в 19 излизат на сцената първите музиканти, мястото е Mixtape A5. Всеки музикант получава вдъхновение от любими групи и изпълнители, но къде е тънката линия между вдъхновението и имитацията? "Това, което виждаме е, че от група до група има голяма разлика. Винаги е имало групи, които са звучали като Metallica и които ще звучат като Metallica, но аз виждам идентичност в това, което правят. Дори да не ми харесва посоката или стила, които са поели някои от младите рок музиканти, виждам нещо собствено, нещо, което те искат да кажат и това е повече от прекрасно според мен", казва Коста. "Истината е, че повечето от тези деца наистина имат свой собствен поглед върху живота, върху музиката и това се личи в техните представяния", казва Митко. Как се справят с родителската сила и влияние? " Истината е, че родителите са много близо до своите деца, помагат им, подкрепят ги. В някои случаи даже и прекалено настоятелни. Но без подкрепа на родителите това няма как да стане, така че сме благодарни и на тях", добавя той. Митко изтъква още една любопитна подробност – почти във всяка от групите има поне по две или три момичета. Какво правят съвременните рок момичета в България? "Свират на бас най-вече", засмива се Ерсин. "Преди години, ако имаше момичета в рокендрол бандите, обикновено или свиреха на пиано и синтове, или пееха. А в момента има басистки, китаристки, които свират толкова яко и са толкова рокендрол. Преди години четох една статия, че в новото хилядолетие рокендрол принадлежи на дамите. И съм напълно съгласен, усещам го като революция - което е много типично за рокендрола, който до голяма степен е протестна, социална музика." "Абсолютна женска инвазия", присъединява се и Митко "В миналите издания да има момиче в група беше супер изключение. И, както Ерсин каза, най-много да свири на пиано или да пее понякога. Но в момента има китаристки, басистки, певици разбира се и много от тях свират страхотно." Платформата, на която може да се гласува winwin.bg/vote, но бутонът за гласуване на сайта и така е на първа линия. "Относно правилата на втория етап, след полуфиналните концерти решихме да продължим да се вслушваме в гласа на публиката", казва Митко. "В този смисъл, шестте групи-финалисти ще бъдат определени 50% от вота на журито и 50% от вота на публиката. Като създател, си позволявам да дам wild card и да спася още една група, за да станат седем." За Цар Плъх предстои тежък фестивален сезон, нахвърля бързо плановете на групата Коста – ще ги видим на сцената на Hills of Rock на 26 юли, тепърва уговарят участията си във Варна, Бургас, Поморие. Издава и изненада - на 25 юни ще направят най-големия си досега собствен концерт в Маймунарника. Ерсин също признава, че тази година ще носи много дини под една мишница - освен работата му с JEREMY?, които съвсем скоро ще пуснат албума си, върви паралелно и работата по соло продукцията му. Към това се добавя акустичния му проект с Иван Велков от група P.I.F., с който в момента са на малко турне в страната. За Митко D2 е основният ангажимент и фокус - на 28 март, в събота, ще бъде първият им акустичен концерт от доста време насам в клуб Rock'n'Rolla. Скоро ще обявят и национално турне със 7-8 дати по големите сцени в България.
