Золтан Батори от Five Finger Death Punch за предстоящия албум "Legacy": "Ако го чуете, ще разберете какво стои в основата на тази група"

"Трябва да имаш представа накъде вървиш. Ние изграждаме всичко с тази идея. Това е като добре контролирана ядрена експлозия – Иван (Муди, вокалистът на Five Finger Death Punch) е експлозията, а останалите сме контейнерите. Всъщност живеем в окото на бурята. Около нас винаги се случват луди неща, а единственият истински спокоен момент е концертът. Когато излезеш на сцената, по същия начин, по който откъсваш публиката от ежедневието ѝ, и ние самите се откъсваме от всичко останало. Не мислиш за нищо друго. Това е нашата своеобразна медитация, защото всичко останало изчезва. Трябва да имаш план. Ние винаги имаме. Харесва ми тази част – архитектурата на нещата, шахматната партия, която е животът. Но трябва и да бъдеш гъвкав. Трябва да можеш да се адаптираш. Когато нещо се случи, трябва да смениш посоката и да поемеш ударите, така да се каже. С успеха е същото. Всички казват: "Искам да бъда успешен". Но пътят към успеха никога не е права линия. Все едно караш кола и непрекъснато избягваш препятствията по пътя. Така че, имаме ли план? Да, абсолютно. Но умеем ли да се приспособяваме? Също абсолютно. Трябва да знаеш накъде отиваш, но и да бъдеш гъвкав. Дарвин никога не е казвал, че оцеляват най-силните. Това е погрешен цитат. Оцеляват най-приспособимите. Именно това е важно – да се адаптираш към всичко, което ти поднесе животът".

"Разбира се, обсъждахме различни идеи. Най-очевидното беше просто голямото римско число "X", защото това е десетият ни албум. Но всички вече са го правили и щяхме да бъдем просто още една група, която използва същата идея. В същото време тъкмо бяхме презаписали най-големите си хитове и за първи път си казахме: "Еха, виж колко много сме постигнали, каква история сме създали". Това ни накара да се замислим. Говорехме и за това, че всеки албум има своя цел. Не само при нас, а при всяка група. Всеки запис има определено място в кариерата. Първият албум трябва да отвори вратата, той представя групата. Ако има успех, получаваш шанс за втори албум. Вторият трябва да докаже, че първият не е бил случайност. След успешен втори идва третият, когато всички се питат дали ще успееш отново. Четвъртият показва, че вече заслужаваш мястото си и дали все още имаш какво да кажеш. При петия хората вече се чудят дали можеш да предложиш нещо ново. Всеки албум има своя роля и трябва внимателно да се ориентираш. Не искаш да се отдалечиш от характерното си звучене. Ако една група вече има разпознаваем звук, а това само по себе си не е лесно постижение, няма смисъл да го изоставя. AC/DC звучат като AC/DC. Iron Maiden звучат като Iron Maiden. Death Punch също имат свой звук. Предизвикателството е да го запазиш, но едновременно с това да се развиваш и да правиш нови неща. И тук има граница. Ако например кажа: "Нека половината албум бъде експериментален", това вече ще промени изцяло посоката му. Ако имаш 12 песни, можеш да си позволиш две или три по-смели идеи, преди албумът да започне да звучи като нещо съвсем различно. Това е като готвенето - колко сол, колко пипер - трябва да знаеш точната мярка. След 20 години и десет албума почувствахме, че вече наистина сме изградили наследство. Ако след още 20 години някой пише книга за хардрока и хеви метъла, няма как да пропусне нашето име. Бяхме тук и оставихме следа в една епоха".

"Винаги казвам, че има огромна разлика между това да си известен и да оставиш наследство. Например момичето с "Hawk Tuah", или както там се казваше. Това е да станеш известен за няколко минути. Интернет полудява, превръщаш се в меме и после всичко изчезва. Това не е наследство. Наследството е нещо, което се изгражда с години. Трябва непрекъснато да създаваш нещо, което ще остане. Така се почувствахме и ние. В различните етапи от живота и кариерата различни неща стават важни. Както казах, всеки албум има своя задача. А сега сме на етап, в който мислим за нашето наследство. Толкова дълго сме заедно, че започваш да гледаш на нещата по различен начин. Казахме си: "Това вече е нашето наследство. Може би е време за документален филм. Може би е време за такива проекти".