Ангел Каспарянов и Васил Първановски от Me and My Devil бяха в студиото ни миналата седмица, като част от празничните гостувания по случай 19-я ни рожден ден. Акустични мини-концерт, който ни изнесоха, беше изключение, което оценихме по достойнство - преди това се е случвало само още веднъж. "Беше на таргетирано събитие, в много тесен кръг - при обявяването на победителите за Грьонинген", припомня си Ангел. Не е заради това, че звученето им е чуждо - и двамата заявяват пристрастие към акустичните неща на Zeppelin, което може да се усети и в първия албум на групата, "но не сме сядали фокусирано да разработим акустични версии на песни", признава вокалът. Me and My Devil тръгват на клубен тур в началото на ноември - 05.11 в столичния клуб "Строежа", на 07.11 в пловдивския Download, на 14.11 сме във Варна, където за първи път ще свирим в Рубик Сентър и на 15.11 сме в бургаския Модерен Театър. Макар и по дефиниция да са "супергрупа", единствената причина да са заедно е, че харесват това, което правят - което в цифри вече са към 22-23 официално издадени парчета. Предостатъчно за богат концерт, но "Нямах търпение да имаме втори албум, за да имаме опцията да ротираме парчетата в сетлиста", вмята Васил. Едно от знаковите им парчета - "Sleep Baby Sleep", има интересна история, казва той. "Когато сглобявахме албума, вече имахме материал и точно избирахме - кои песни ще останат, кои - не, и това беше едно от отпадащите парчета. Не знам защо ми е останал целият разговор в главата, даже помня кога го решихме, точно си паркирах пред блока. Но после в един момент решихме, че всъщност е готино парче и трябва да го върнем." "Рових си из драйва миналото лято и като го чух, го метнах към Васил и му казвам - абе има хляб тука, дай да го върнем все пак", включва се в потока спомени и Ангел. Вокалите на парчето са вдъхновени от сериал, разказващ за група в САЩ от 70-те с доста Fleetwood Mac-звучене, което вдъхновява Ангел за вокалите и на парчето. В момента си подмятат идеи - музика, текстове, неща, които всеки слуша - но засега не робуват на някаква концепция за третия албум. "Преди малко си казахме, че просто искаме да е различен от другите два и отново да е вълнуващ, но без да се повтаряме", повдига леко завесата Васил. Me and My Devil ще бъдат на Грьонинген догодина. Какво представлява събитието и защо е толкова специално? "Това е, може би, най-титулованият шоукейс в Европа. Шоукейсовете са мини-фестивали, ориентирани изцяло към музикалния бранш и към музикалната индустрия. Най-общо, там ходят хора от различни нива на музикалния бизнес - от букинг-агенти до лейбъли, букъри на големи фестивали. И идеята е бизнесът и артистите да имат място, където да се срещнат", разкрива Ангел. "Артистите представят своя продукция в малки сетове по 40 минути пред делегати, които са дошли от цял свят. България също всяка година изпраща такива, по силата на споразумение между Националното радио и ESNS, и ние реално тръгваме натам благодарение на конкурса, който БНР организира и който ние, съвсем неочаквано, спечелихме. Не знам дали холандците са ни прослушвали, или е изцяло избор на БНР, но се готвим, защото ходенето на този тип шоукейсове не е проста работа", допълва той. "Артистите имат доста работа да свършат, преди да отидат там, за да могат тогава, когато присъстват на такова място, да са съвсем подготвени - не просто с гига си, но има един куп други неща. Повечето групи в България, които участват на шоукейсове, знаят какво ги очаква, надявам се поне да знаят. Защото наистина е много работа и въобще, от поне 10-ина години е дошло вече времето, в което артистът върши много повече работа, отколкото просто да композира. В България все още сме малко назад и все още стои една романтична представа, че някой ще дойде от Космоса и ще ти каже: "Тти си много як, ела да те продуцирам, да ти букна няколко гига". Не, много отдавна нещата не се случат така, артистите са доста черноработещи хора", разсейва романтичните заблуди Ангел. И допълва: "Изпълненията са само част от всичко. Първо е портфолиото, което трябва да имаш като артист, защото се гледат абсолютно всякакъв тип данни - слушания, стриймове, гледания и въобще цялата дата, която една група разполага. Другото, което трябва да имаш, са контакти. Контакти, най-малкото на ниво да си ориентиран кой кой е. И друго много важно нещо - групата да знае какво иска да постигне на този шоукейс. Защото много групи или артисти отиват с настройката просто да се покажат. Но да се покажеш, само по себе си, не е цел. Една група или един артист има бизнес част и тази бизнес част трябва да е фокусирана в точна и конкретна цел. Ние знаем защо отиваме там и какви хора, от всичките делегати, които ще присъстват, трябва да намерим и да се свържем с тях. За нас не представлява интерес да се виждаме, примерно, с представител на лейбъл. Ние сме група, която е фокусирана в друга фаза от работата си и ще търсим точно конкретни функции при тези хора."