Фронтменът на Me and My Devil гостува вчера в "Голия обяд" на Елена Розберг, за да представи новия албум на групата, Volume II. Важи ли за тях "проклятието на втория албум"? "Не, това за мен е някакъв мит, Ние с Васил (Първановски) толкова се бяхме засилили още когато привършвахме първия, че даже реално много се забавихме - куп материал е готов от много време, подбирахме внимателно кой трак да влезе, кой да отпадне. Така че няма проблем за мен. Надявам се и хората да преценят така", казва Ангел. За свой фаворит от албума посочва "Perfect Flying Soul": "Дори не знам защо, просто е много различно и съм много аз в това парче. Цялата ни история е там. Има много фина чувствителност в това парче. И това много ми харесва, да усетиш органично за какво се пее". Разликата в новия албум е усещането, което е много по-мрачно и меланхолично. "Не знам защо така се получи, може би самите ние сме такива", разсъждава на глас Ангел. "И през този албум осъзнаваме нещо за себе си - ние сме градски момчета и не ни е страх да стоим сами. И този не-страх минава в смелостта да прекрачиш веселите нотки и да припознаеш как реално усещаш нещата." Усещането не е чисто субективно, а по-екзистенциално. "Дори ако го погледнеш като самота на сцената. Има едно особено усещане на алтернативната сцена - защото тя извън специализираните медии не вижда много бял свят и това рефлектира върху нея. Има някакъв такъв импулс "Дайте да се подкрепяме на сцената" и на мен това ми се струва глупаво и безнадеждно. Струва ми се неистинско", болезнено откровен е той. "Виждам как, примерно, някой пуска нещо в социалните си мрежи и други хора бързат да го шернат, но ти усещаш, че в това прозира просто надеждата, че утре пък те ще шернат твоето. И това ми е много нелицеприятно. Все пак, човек трябва да се научи да стои сам. Както с роднините, които ти пляскат, когато си дете, но ако и на 50 само те ти ръкопляскат, това е адски тъжно. Същото е и със сцената." И добавя: "Мен много ме кефи, че ние някакси стоим отстрани и не държим на всяка цена познатите да ни пляскат в социалните мрежи - искаме да виждаме непознати в клубовете на концертите си." Очевидно човек с позиция, самият той адмирира тези, които имат и бранят такава. "За мен това е важно и сега, покрай политическата обстановка по целия свят. Но дори и локално - спомням си, че 2014 година имахме парче със Сепуко, в което се пее "Искам фарсът да свърши, да не сме в тоя студ / моля те, събуди се, не спирай до тук". И си давам сметка колко много хора от тази сцена бяха заспали. И не са се събудили още. Сега виждам някакви опити - разбираш ли, "на нас политическата обстановка ни влияе и реагираме с музиката и изразяваме недоволство в текстовете си" - какво недоволство изразяваш, брато? Дори като погледнеш текстовете - много ми липсват директните думи, откритото послание. Много ми писна от очевидни факти, които се обясняват с поетична абстракция", негодува той. Звучи с доза цинизъм и той не бяга от определението: "Аз винаги съм бил в известна степен циник в някакви отношения. Но в цинизма винаги има и някаква доза истина. За мен е важно в общуването да пазиш другите, като ги пазиш от самия себе си, да не преминаваш границата, отвъд която да ги нараниш. А цинизмът е начинът ми да кажа напряко нещата, които искам да кажа рязко, или посланията, за които пея." При музиканти като тях, силата е в живото изпълнение и Ангел забелязва растеж в ръста на хората, които идват да гледат не толкова честите им сценични изяви - и в коментарите на публиката им за начина, по който са се почувствали - свидетелство за много по-органична връзка от простото отиване на концерт. "Затова и променихме нещата. Преди, като всеки маркетолог, впрягахме средства и усилия в промотиране на музиката ни по социалните мрежи. Но после видях как нещо не се връзва при разни банди - петцифрени гледания, но трицифрени лайкове. Значи, плащаш много за нищо. Затова спряхме да хвърляме бюджет изобщо за това. И забелязах, че колкото повече не даваме пари, толкова по-органични стават нещата и резултатът в клуба е същия. И това много ме кефи, макар че отнема повече време." Коя е най-голямата трудност пред тях? "Борбата със себе си", отговаря без забавяне Ангел. "Боя със себе си да продължиш да правиш това, което обичаш, защото теории много - особено удобното оправдание, че когато имаш редовна работа, не можеш да си артист. Глупости, мога да бъда артист по всяко време, независимо от редовната си работа - слава богу за която, защото, като много други музиканти по целия свят в това положение, чиито биографии съм чел, всичко от тази редовна работа отива във Volume I, Volume II и всичко друго, което обичаме да правим в музиката. Така че, това е отговорът - непрестанната битка да продължиш да си такъв, какъвто си, да не се отчайваш и да продължаваш да вярваш, че в това, което правиш, има смисъл." Следващите им концерти са на 25.04 в Строежа в София и на 26.04 в пловдивския клуб Download, закъдето обещават и нов атрактивен мърч, дискове и още изненади - но не и винил, засега. "Може би около есента - ще видим как стоят нещата и ще вземем решение." Планове имат и за лятото - могат да очакват новини жителите на Варна и Велико Търново, а също и два други града, които засега пазят в тайна.