Тази година беше много празнична за нас, защото Z-Rock навърши 15 години. Отбелязахме го подобаващо, така, както трябваше - с вас, разбира се, с кого другиго. Това обаче означава, че и любимите ви предавания навършиха същата възраст - първи по реда си мина ГАРАЖ, а днес дойде време на "астралните близнаци": "Голият обяд" на Елена Розберг и Hijack Show на Краси Москов, които споделят една и съща рождена дата - и служебно, и лично, защото празнуваме едновременно и личните им рождени дати - на 19 юли. В момента Елена бори последните изпити, есета и всичко останало от пресата, през която те минава Universiteit van Amsterdam, за да получиш магистърската си степен по "Културна дипломация", а Краси се е отдал на заслужена почивка далеч от столицата, но нито разтоянието и натовареността, нито опитите за откъсване от ежеднението ни попречиха да се свържем с тях, за да ги отправим назад във времето и да ги замерим с блиц-интервю за изминалите 15 - и следващите. Нека са много повече! Първо дамите! 1. Елена, имаш ли спомен колко човека са минали през студиото, колко концерта са се състояли и колко грандиози фестивални новини си обявила? Стотици гости съм имала! Десетки концерти в студиото, стотици интервюта на живо и по телефона - Jon Lord, Alice Cooper, Jon Bon Jovi, Gene Simmons, Rob Halford, Joe Satriani, Rammstein, Sully Erna, Chuck Billy, Billy Gibbons, Joey Belladonna, Kansas, Skid Row, Joey DeMaio - това са само няколко. Освен музиканти, сами гостували световни и български звезди от всички полета на дейност - писатели, актьори, режисьори, тенис звезди, филмови композитори, дори шеф Михалчев. Аз съм човекът-интервю. (смее се) Даже не помня вече... Постоянно имам гости. И да, при мен обичайно се обявяват най-големите концерти - към 11-12 часа. Това е вече традиция, самите промоутъри винаги така са искали. На живо са ми свирили почти всички български рок групи - нещо, което може да се каже и за Hijack. 2. Коя е най-голямата разлика между 2006 и сега? Кои промени усещаш най-силно? Понеже ме питаш за усещане, най-силно ми липсва свободата, с която си мислех, че ще живеем. Вътрешна, на изразяване, на възможностите за движение, на професионален избор, свобода да правиш промени, свободата да вървиш напред с оптимизъм, дори свободата да пееш с пълно гърло по концерти, да отпиеш глътка от бирата на приятел и да се прегръщаш с хората. 3. За какво си мечтаеш през следващите 15 години? Да имаме голямо радио-телевизионно студио с мега възможности за концерти и с публика на живо. Да сме заедно, целият отбор на Z-Rock в този силен състав, начело със Спас. Да бъде все така солидно приятелството ни с Краси, Гурко, Антон. Да съм верен слушател на Звезди и Стоян. Да не стихва вдъхновението и подкрепата, с които ни даряват нашите слушатели. 4. Любимият ти спомен, който винаги изниква в главата ти от тези 15 години? Мобилното студио на Z-Rock, от което се включвахме от големите фестивали и концерти. Нашата пилотска кабина. Това е мястото, от където сме форсирали двигателите и сме излитали. Здрава музика, интервюта, репортажи. Спомените ми са само летни. Жега, вълнение. Да бъда преди всички на терена пред сцената, първа да чуя саундчека на бандите, да завлека някоя звезда в студиото, да се прегърнем за снимка след това, да си разделим сандвич с колегите и после да си налеем два пръста от бутилката и да си кажем наздраве. 5. Ако нямаше ограничения, кой гост щеше да си пожелаеш в ефир и за какво щеше да го разпиташ? Вероятно ще прозвучи по детски, но бих припаднала ако в студиото за интервю влезе Bob Dylan, Paul McCartney или Ozzy Osbourne. Дори само "Добър ден" да кажат, пак ще ми е историческо. 6. Какво ти се е искало да направиш през цялото това време, но по някаква причина така и не се е получило или не е имало възможност? Бих започнала уроци по пеене. Бих превеждала още музикални книги. Работата по биографията на Sully Erna ме накара да се почувствам горда и удовлетворена. Това е хубаво усещане. 7. 15 години е по-дълго време от продължителността на много бракове. Както пеят Depeche Mode, "имаше време, когато мислех само за любов, но сега знам, че любовта сама по себе си не е достатъчна". Какво друго, освен любов, е нужно, за да си стандарт за радиоводене вече 15 години? Любовта е достатъчна. Да влязат джентълмените! 1. Краси, помниш ли статистика колко човека са минали през студиото в Hijack Show, колко live концерта и нова музика е излязла от ефира на Hijack Acoustic? Нямам дори приблизителна статистика за броя гости. Ако приемем, че има 40-50 в годината, това би следвало да означава над 600 гости до момента. Около 80-90 концерта на живо в Hijack Acoustic, плюс всеки ден нови по два или три сингъла от българската и световната рок музика. 2. Коя е най-голямата разлика между 2006 и сега? Кои промени усещаш най-силно? Основната разлика е, че вече не съм толкова млад и, за съжаление, никога повече няма да бъда. Сега знам много повече, тогава имах много повече енергия. Ентусиазмът, обаче, си е същият. 3. Ако можеше да промениш едно нещо през тези 15 години, какво щеше да е то? Правил съм хиляди грешки. Бъркане на фактология, лапсуси, натискане или ненатискане на някое копче на пулта погрешка и т.н. Дори не знам дали бих променил тези грешки, ако можех. Те винаги са били част от непредвидимостта на Hijack Show. Що се отнася до голямата картинка, не мисля, че бих искал да променя нещо. 4. Любимият ти спомен, който винаги изниква в главата ти от тези 15 години? Хората, с които Hijack Show ме срещна. Тези хора, с които продължавам целенасочено да се срещам и от които продължавам да научавам нови неща, са най-ценният капитал извън семейството ми. 5. Ако нямаше ограничения, кой гост щеше да си пожелаеш в ефир и за какво щеше да го разпиташ? Keith Richards, разбира се. А след петте часа с въпроси за Stones, бих го питал как се живее след спирането на така наречените "вредни субстанции". 6. Какво ти се е искало да направиш през цялото това време, но по някаква причина така и не се е получило или не е имало възможност? Много бих се радвал Hijack Acoustic да стане нещо по-голямо. Дори извън мащаба на радиото. 7. 15 години е по-дълго време от продължителността на много бракове. Както пеят Depeche Mode, "имаше време, когато мислех само за любов, но сега знам, че любовта сама по себе си не е достатъчна". Какво друго, освен любов, е нужно, за да си стандарт за радиоводене вече 15 години? Според мен, никога не трябва да спираш да се опитваш да се развиваш. На всички възможни нива. Това е някак по-общочовешко. В по-личен аспект бих казал, че аз никога не съм се взимал особено насериозно като радиоводещ. Това ми е спестявало много драми. Благодарим ви, Елена и Краси и честит рожден ден на "Голият обяд" и Hijack Show! И наздраве!