Золтан Батори в интервю за Z-Rock: Идваме в София с лазерно шоу, огромен концерт и уникално преживяване

Буквално дни, преди днешното шоу на Five Finger Death Punch у нас, Петко Кралев се чу с основателя и китарист на групата, Золтан Батори, за да си поговорят за предстоящия концерт, живота на път, изненадите в делукс версията на AfterLife и начина, по който рок концертите запълват в живота ни първичната, дълбока нужда от връзка с останалите. Здравей, Золтан, много се радвам да се запознаем. Как си? Много добре. В момента сме в Германия, след около 30 минути започва концертът. Турнето върви страхотно. Турнетата, пътуването, интервютата – свикнал ли си с тях, или те преуморяват понякога? Не, не, не. Аз съм номад – за мен да съм на пътя и да не спирам е прекрасно. Идва ми естествено, в ДНК-то ми е. Турнетата не са за всеки, някои хора не се справят, защото целият ти живот е в куфар, местиш се от хотелска стая в хотелска стая – не всеки може да живее така. Но на мен просто ми харесва. Харесва ми емоцията, харесва ми да се събуждам в различен град всеки ден – за мен това е забавление. Как минава турнето до момента? О, невероятно е. Повечето концерти са разпродадени. В момента имаме три типа концерти. Свирим заедно с Metallica на тяхното турне M72, остават ни още няколко такива изяви с тях. Заедно с това сме и хедлайнъри на няколко фестивала и, разбира се, имаме и собствени концерти. Така че в момента правим три отделни турнета в едно. Или по-скоро едно турне с различен тип концерти. Видях едно видео на Дейв Грол от техен концерт в Лондон, докато в същия момент Тейлър Суифт има концерт. Имате ли засичаща се дата с нея? О, дори не съм запознат със случая. Стоя настрана от новините. Толкова по-здравословно е. Бях толкова въвлечен преди, пишех политически колонки и бях силно заинтересован от геополитика. Беше ми като хоби. Пишех и за различни списания на тези теми. През последните 6-7 години осъзнах, че това вече не са новини, ами по-скоро някакъв тип развлечение или дезинформация. Всичко в интернет се превърна в кликбейт и всичко се свежда до привличането на внимание по всевъзможни начини. Отделянето ми от тези неща беше най-здравословното решение за мен. Аз съм музикант, създавам музика, изкарвам я и след това събирам обратна връзка от феновете. В момента пътувате с делукс версията на албума AfterLife. Как реагира публиката на бонус песента с DMX? Ще започна с причината да направим делукс версията. Всеки път, когато правим албум, това е едно музикално пътешествие. Пишем и записваме песните и винаги мислим за баланса в целия албум. За нас този баланс означава да имаме няколко бързи, тежки песни, но трябва да има и мелодични, с по-бавно темпо, и може би 3-4 по-леки песни, в които разучаваме по-различен музикален пейзаж. Малко е като при готвенето – трябва да прецениш колко сол и пипер да сложиш на ястието си. Идеята при правенето на албум е същата. Тези съставки представляват албума и ако имаме, например, твърде много от тежките песни, ще махнем някои от тях и ще ги приберем настрана и ще ги използваме за следващ проект. Така постъпихме и с този албум, за да постигнем баланса. Също така подредбата на песните е от значение – когато феновете слушат този албум, искаме да минат през музикално пътешествие. Когато пишехме "AfterLife", песента с DMX беше една от по-ранните. Но всичко беше толкова обвързано с документи, лейбъли, издатели, че не бяхме сигурни дали нещата ще се получат, докато дойде време албумът да излезе. Затова решихме да не го рискуваме, защото не можем да сложим песен, която не е минала през всички документи, но и не искахме да променяме датата на издаване на албума. Казахме си "Ще издадем албума без тази песен." Но като артисти знаехме, че на този албум нещо му липсва и това беше точно това парче, затова, заедно с лейбъла решихме, че когато всичката нужна документация е готова, ще преиздадем албума с него. Обаче не беше редно да преиздаваме албума само с още една допълнителна песен и решихме да сложим и няколко бонус акустични изпълнения на песни от албума. Това са причините делукс албумът да съществува и в момента да пътуваме по света с него. "This Is The Way" е голям хит в САЩ и по целия свят и феновете ѝ се радват много. Смятаме, че направихме нещата по правилния начин – тази песен трябваше да бъде издадена. Казваш в интервю, че колаборация с DMX е нещо, което сте искали да направите дълго време преди да стигнете до този момент. В крайна сметка беше ли ви трудно да се сработите, да вплетете стиловете и начините си на работа? Не. На първо място ние сме големи фенове на DMX. Той е един от любимите ми хип-хоп артисти. Като цяло, дори когато пиша музика, започвам с хип-хоп бийтове за основа, които после променяме в истински барабани. Хип-хоп бийтовете имат един специфичен груув, който предпочитам пред традиционните рок барабани. По отношение на DMX, ако се замислиш, той е метълът на хип-хоп музиката. Дори метъл феновете го харесват много и според мен той е от изпълнителите, които имат доста припокриваща се фен база с метъл бандите. И така имаме съставките, аз пиша на хип-хоп бийтове, фенове сме на DMX искахме тази колаборация дълго време, и когато настъпи моментът, беше страхотно. Получихме мастерираните записи от него, пренаписахме музиката под куплетите му и построихме цялата песен. Изобщо не беше трудно. Единственото тъжно нещо е, че той не успя да чуе крайния резултат. Нека поговорим малко за предстоящия ви концерт в София, защото е много близо. Какво могат да очакват феновете? Последният концерт, който направихме в София, беше разпродаден. Беше откачено. Аз също съм от Източна Европа, и аз съм живял зад Желязната завеса. Унгария и България дълго време не са имали лукса да гледат големи рок групи, особено американски, и когато това започна да се случва, беше много ценно за всички ни. Източноевропейците изпитват глад за такива събития. За нас беше интересно да видим не само че има много публика на концерта – в това има логика, хората искат да видят тази американска банда, защото не се случва толкова често – а фактът, че хората знаеха текстовете на всичките ни песни и пееха с нас. Беше страхотна изненада, че имаме толкова фенове в България. Също така един от основните ни фотографи, с които работим, е българин – Христо Шиндов. Даже мисля, че ще успеем да се видим в София. Той снима обложките на албумите ни – това му е кариерата, снима рок банди и обикаля света, за да го прави. Би ли се обърнал към феновете в София, за да ги поканиш на концерта? На първо място – докарали сме лазерното си шоу от Америка. Абсурдно голямо е. Ще бъде огромен концерт и преживяване. Винаги се опитваме да създадем незабравимо преживяване за феновете. Всеки може да слуша музика вкъщи и когато отидеш на концерт, трябва да е специално. Това е целта ни винаги, когато сме на живо. Нещо като племенно преживяване е, защото те свързва с хората, които са около теб, и енергията на всички. Като модерна версия на пещерните хора, събрани около огъня, които се подготвят за лов или празнуват. Рок концертите са точно това. Нещо, което вече няма в обществото ни. Живеем в апартаменти, на английски "apart" буквално означава "отделени". Тази племенна природа на хората е била доминиращият начин на живот толкова голяма част от историята ни, докато през последните, да кажем, 1000 години живеем разделени в тези апартаменти или къщи, което за мен е някак неестествено. И тези концерти успяват да донесат това и на нас, и на хората. Винаги се опитваме да намерим начин да превърнем шоуто си в нещо незабравимо. Не искаме хората да дойдат на концерт и после да кажат "Видях Five Finger Death Punch". Не, това е скучно. Искаме хората да кажат "Бях там, когато направиха това нещо." Уудсток е важен за историята. Никой не казва "Да, видях Уудсток". Не, всички разказват преживяването си оттам. Това искаме и ние. Затова ще донесем лазери, огън, каквото можем, за да можем в рамките на този час и половина да ви изкараме от този свят. И да го преживеем заедно. За момент ще е тихо – няма да мислите за политика, дали сте заключили вратата или каквото и да е. И енергията, която ние отдаваме, публиката връща обратно към нас, особено когато сме в Източна Европа, която толкова време е била откъсната от това преживяване. Когато отидем в Унгария, или Полша, или пък България, тези концерти са откачени. Нямаме търпение за концерта в София. Много благодаря за този разговор. Желая ви успех и ви чакаме с нетърпение в София. И аз благодаря! юни 2024 интервю на Петко Кралев